Животни посетили Космоса

Полетите на кучетата в космоса са серия биологични експерименти, включващи провеждането на изследвания върху възможностите на живите същества за полет на геофизически и космически ракети, наблюдение на поведението на високо организираните животни в условията на такива полети, както и изучаването на сложните явления в извънземното пространство.

Учените са изследвали въздействията върху животни на повечето фактори от физическо и космическо естество: изменение на силата на тежестта, вибрации, пренатоварване, звукови стимули с различна интензивност, влияние на космическото лъчение, хипокинезия и други. При провеждането на такива експерименти в Съветския съюз допълнително се провеждат и изпитания на системата за аварийно спасяване на главните пасажерски части на ракетата.

Повечето изследвания с кучета са проведени в СССР през 50-те и 60-те години на 20 век. През 60-те години няколко кучета са изстреляни в горните слоеве на атмосферата от Китай.

Първа фаза на изследванията

„Дезик“ и „Циган“ са първите живи същества, които за първи път в историята политат на балистична ракета в горните слоеве на атмосферата на произволна граница на пространството. Стартирането на R-1B (B-1B) с кучета на борда се състои на 22 юли 1951 на Капустин Яр в 4:00 сутринта. Целият полет преди кацане е продължил около 20 минути. Контейнерът с кучета се приземява безопасно на 20 км от самото начало. Не са открити никакви физиологични промени или отклонения от тях. Дезик и Циган са оцелели на претоварване и безтегловност. Циган претърпява само леки наранявания при кацане – той се почесва по кожата на корема. Повече той не е участвал в полетите. Циган е взет в дома си на председателят на Държавната комисия за организацията на изследванията на геофизични ракети, Благонравов.

Една седмица след първия полет на ракетни кучета, на 29 юли 1951 г. се състои старта на геофизичната ракета R-1B (B-1B). На борда са били Дезик и Лиса. Дезик е изпратен отново, за да се види как кучето се държи по обучение в повторното изстрелване. Ракетата стартира успешно, но в определеното време парашута, който трябва да се отворят високо в небето, не се отваря. Бе дадена команда: намерете някъде кацналата кабина с кучета. След известно време, тя е била открита разбита на земята. Разследването разкрива, че една силна вибрация блокира barorele – специално устройство, което осигурява изходен улей на определена височина. Парашутът не се отваря и главата на ракетата с висока скорост се блъска в земята. Дезик и Лиса са починали, ставайки първите жертви на космическата програма. Кучешката смърт причинява сериозни мисли на изследователите, по-специално на Корольов. След този инцидент, е решено да се разработи система за аварийно спасяване на ракетни пътници в случай на извънредна ситуация.

На 15 август 1951 т. в R-1B правят първия си полет кучетата Мишка и Чижик. Те били отведени в ракетата, когато все още е нощ. Преди полета те са спокойни. На разсъмване, ракетата стартира без никакви проблеми. След 18 минути в небето се появява парашут. Въпреки указанията, участниците започват да се втурват към мястото на кацането. Освободени от тавите и сензорите, кучетата се чувствали добре, галят се въпреки факта, че неотдавна са преживели тежко претоварване.

Втора фаза на изследванията

Стартът се провежда на 24 юни (26 юни) 1954 г. на ракета R-1д. На височина от 75 – 80 км се катапултира Лиса. Специалният парашут се отваря в езотеричната атмосфера. За първи път в историята на полетите се катапултират кучета. Капсулата с Рижик, се изстрелва на надморска височина от 45 Км. На 7 км от повърхността на земята се отваря парашута. Полетът е успешен.

След това начало, обаче повечето кучета изпращани в Космоса, загиват.

●Мишка

●Дамка

●Рижик

●Лиса

●Рита

●Малишка

Трета фаза на изследванията

„Отважная“ (по-рано Кусачка) и „Снежинка“ (по-късно преименувана на Жемчужина) правят успешен полет с ракета R-2A на 2 юли 1959 г. Също така, с кучета в кабината има заек, известен още като Марфуша. Заекът е твърдо закрепен и с фиксирани глава и шия спрямо торса. Това е необходимо за точни снимките окото. В експериментът се изследва мускулния тонус на мускулния ректус на окото. Така полученият материал свидетелства за намаляване на мускулния тонус в пълна безтегловност.

На 3 ноември 1957 г. животно лети за първи път в орбита около Земята. Това е кучето Лайка. То е изстреляно на борда на съветския изкуствен спътник.То е намерено скитащо по улиците на Москва, 3-годишно женско куче, от смесена порода самоед-териер и тежи почти 6 кг.

„Лайка“ е и названието на порода кучета, подобни на хъскито. Името ѝ е сменено на Кудрявка („къдрава“). Наричана е още Жучка („бръмбарче“) и Лимончик („лимонче“). Американската преса я нарича „Мутник“ (съчетание от английското „mutt“ – куче от смесена порода, и „Спутник“).

Лайка умира няколко часа след изстрелването от стрес и прегряване, вероятно причинени след неуспешното отделяне на излишния товар от животоподдържащия модул.

Истинската причина и време на смъртта ѝ не са оповестени чак до 2002 г. Вместо това се твърди, че Лайка загива в резултат на привършване на кислорода. СССР настоява, че тя е подложена на евтаназия, преди да привърши кислородът.

Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в космоса.

NASA

За разлика от руснаците, които използват кучета при своите тестови полети, НАСА решава, че най-добрите опитни животни ще бъдат приматите. Американските учени се спират на шимпанзето, тъй като е известно, че това е живото същество, което е най-близо до човека като еволюционно развитие. Освен това американската програма е още по-амбициозна, защото НАСА възнамерява да обучи шимпанзетата на елементарни команди с цел проверка на възможностите за реакция и действие в условията на нулева гравитация (безтегловност). В съответствие с това са подбрани 6 шимпанзета, които преминават курс на обучение в авиобазата Холоман, Ню Мексико. На 2 януари 1961 г. две шимпанзета са докарани на Флорида. След последни медицински прегледи за титуляр при полета е определен Хам, а за негов евентуален заместник - женското шимпанзе Мини. Хам е роден в Камерун, Африка. На служба в USAF е от 9 юли 1959 г.

На 31 януари 1961 г. Хам е поставен в космическия кораб „Мъркюри-Редстоун 2“ и е изстрелян в космоса от космодрума на Кейп Канаверъл. Това е суборбитален полет. Корабът достига височина 253 км. Полетът продължава 16 минути и 39 секунди. Далечина на полета – 679 км. По време на полета в кабината на кораба пада налягането на въздуха, но Хам не пострадва от това, тъй като е облечен в скафандър.

По време на полета Хам, в отговор на светване на син цвят, трябвало не по-късно от пет секунди да дръпне ръчка, ако не го направел, той щял да получи удар от електрически ток в единия крак. Хам изпълнява своята задача. Реакцията на Хам в космоса била само една секунда по-бавна, отколкото на Земята. Хам потвърждава, че в космоса той може да изпълни своите задачи така, както и на Земята.

Корабът „Мъркюри“ с Хам на борда се приводнява в Атлантическия океан и бил качен на спасителния кораб.

Полетът на Хам е предпоследната репетиция преди първия орбитален полет на американски астронавт в космоса. Последно от шимпанзетата е летял Енос.